ЗАХÒЖДАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от захождам1; залязване, заходяне1, заничане3, заникване2. На северната страна на небосвода започна да се явява всяка вечер комета тозчас след захождането на дневното светило. Ст. Загорчинов, ДП, 425-426. След захождането на слънцето за българина не е простено да са вестява по улиците. СПл, 1876, бр. 8, 31.

ЗАХÒЖДАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от захождам2; заходяне2.

ЗАХÒЖДАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от захождам3; идване, дохождане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)