ЗАХОРАТУ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. и непрех. Диал. Захортувам (в 1 знач.); заговорвам, заговарям1, заприказвам, захоратявам. Полифем му захоратувал: „Козльо, козльо, защо ти днес вървиш най-подире от сичките?“. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 96. захоратувам се страд.