ЗАХОРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; захоратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Диал. 1. Прех. и непрех. Започвам да хоратя, да говоря; заговорвам1, заговарям1, заприказвам, захортувам.
2. Прех. Започвам разговор с някого, въвличам някого в разговор; заговорвам, заговарям1, заприказвам, захортувам, захоратувам. Аз няколко пъти се мъчих да го захоратя. Исках да отворя приказка за наше село и да му разправя, че то не е сега такъво. Т. Влайков, Съч. II, 51. захоратявам се, захоратя се страд.