ЗАХРОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; захромя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Започвам да хромя, да куцам; захромвам, закуцвам. От много тичане и работа и тялом и духом, без сън, без почивка, беше захромил с две нозе и не можеше право да стъпи. П. Кисимов, ОА I (превод), 68. Хром ли ти е другарят, и ти ще захромиш. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 198.