ЗАХРУ̀ПВАМ, -аш, несв.; захру̀пам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да хрупам; захрупквам, захрусквам. Проточената из пътеката дружина се събира, разтоварените мулета захрупват сочната трева. К. Константинов, НЗХ, 31. Конят подуши своя другар.. Той тихо изцвили, а после се обърна и захрупа пак сеното. Ст. Загорчинов, ДП, 265. Пак набоде резенче кисела краставичка, бавно, с наслада захрупа. Т. Харманджиев, КВ, 333. Веднъж близо до тях захрупа добитък: .. един вол беше дошел и скубеше клас от кладните. Й. Йовков, АМГ, 151. захрупвам се, захрупам се страд.