ЗАЩÒТО нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за причина, което пояснява сказуемото в главното изречение: понеже, тъй като, затова че. Тия дни Рада беше твърде улисана в училището, защото приближаваше годишния изпит. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. В казармата го обикнаха, защото беше весел и хубавец. Елин Пелин, Съч. III, 18. Не може да се седи току тъй; едно, защото сърцето ми не може да търпи, па друго, трябва да се изкарват и парици от нещо. Т. Влайков, ПСп, 1885, кн. 17, 303. Край нас, на хълма, тръпнат дървесата / и любовта ни сякаш пò е свята, / защото трябва да се разделим. Д. Дебелянов, С 1946, 88. ● След затова в главното изр. Ние бяхме големи приятели, между другото и затова, защото и неговото, и моето положение вкъщи беше едно и също. Й. Йовков, ВАХ, 7. – Позволих си – каза българинът – да престъпя заповедта на високото сръбско правителство само затова, защото условията, които я бяха предизвикали, струва ми се, коренно са се изменили. Ст. Дичев, ЗС I, 249. Чичо Тренчо е убил един човек, но убил го е затова, защото не е имал що да яде. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 34. ● В реплики при отговор на въпрос. Въвежда самостоятелно изречение, в което се изяснява причината за нещо, за което се пита в предходното изречение. – Лили, ти ли си? Знаеш ли, защо днес вали сняг? Децата наоколо се разсмяха и едно от тях отговори самоуверено: – Защото е зима. К. Петканов, В, 63. – Аз нямам майка! И баща нямам. – Защо нямаш? .. Защото ги заклаха турците. А. Каралийчев, ТР, 190. Защо англичанинът Гладстон всекидневно брани бедна България? Защото е човек. НБ, 1876, бр. 42, 164.
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за причина, обособено като присъединително, за да се означи, че действието в него е причина за отбелязаните преди това действия, факти, констатации и под.; понеже, тъй като. – А кой ти дава работа? Не е ли дружеството? Защото селото и дружеството – туй е все едно. Й. Йовков, Ж 1945, 84. – Госпожице, – каза той с треплив глас, .., вие идете от Враца? – защото момъкът именно от Мездра насам бе я съгледал. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15-16. Ала той неволно излъга. Защото не затова излезе и не там отиде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 105. Но иде ден на съд! Над майката земя / надвисва ураган, / а майката земя възсепва се сама, / .. / Защото в боен ред сред робската тъма / възбунени вълни издигат се със рев. Хр. Смирненски, Съч. I, 104.
3. Въвежда вметнато изречение, за да се означи основанието, причината за нещо, отбелязано преди това. – А ти, Момчиле, както не можа да вдигнеш камъка, не се знае дали ще можеш да имаш синове, хубави като бащините ти – защото ти си хубав момък. А. Дончев, ВР, 180. Ония, които посещаваха неговото магьосническо училище – защото той си имаше и училище, – разправяха навсякъде за новото чудо. Св. Минков, СЦ (превод), 37.
4. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за следствие, означаващо закана за изпълнение на някакво действие, ако се осъществи действието в главното изречение; че, тъй като. – Не се закачайте, защото накрая ще ви плесна. Δ – Той да не говори такива неща за мен, защото ще си изпати.
– Други форми: защòт (съкр. простонар.) и зачтòто (остар. и диал.).