ЗАЩРА̀ПВАМ, -аш, несв.; защрàпам, -аш, св., непрех. Диал. Започвам да щрапам; защапвам, защрапуквам, защапуквам, защупвам1. Неусетно нагазиха в локва вода и защрапаха като щъркели. Ив. Мартинов, ПМ, 25. Защрапаха осем конски копита по селския калдъръм; изрядко изхвръкваха искри от конските подкови. Ст. Заимов, М, 59. – Не ми трябват въглища – каза Златка, – ела в стаята. Той защрапа след нея, като внимаваше да не събори нещо. Й. Гешев, ВТ, 93. Ухили се, без да има защо, и защрапа с босите си крака по хладната пепел на пътя. С. Северняк, ИРЕ, 40.