ЗАЩРАПУ̀КВАМ, -аш, несв.; защрапу̀кам, -аш, св., непрех. Диал. Защрапвам; защапвам, защапуквам, защупвам1. – Като го сложих до майка му [агнето] и то, с разкривени крачка, такова, защрапука нанякъде. Ил. Волен, БХ, 86.
