ЗАЩРИХÒВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Нанасям щрихи върху нещо; щриховам. Защриховайте на контурната карта с различен цвят областите, където живеят славянски, германски и романски народи. Геогр. VI кл, 33. Извади от джоба си плана на блока и дълго го гледа. – Сега сме тук – посочи той на листа и с молив защрихова изораната площ. А. Гуляшки, МТС, 246.
2. Набелязвам най-общи, основни черти на някакъв художествен образ; щриховам. След като защрихова образа на човека, писателят отива по-нататък: към епохата. И ние проследяваме как пестеливо и точно, той разкрива в скицата на характера общественото звучене. Е. Каранфилов, Б III, 238. С тоя жив, весел характер на маестрото [Атанасов], както го е защриховал Видлички, .. и с колоритната фигура на Латичели имаме богати условия за комедийни конфликти. ЛФ, 1958, бр. 17, 3. защриховам се страд. Всички разрязани плоскости се защриховат с тънки линии, прекарани на равни разстояния една от друга. Маш. IХ кл, 64.
– От рус. заштриховать.