ЗАЩРИХÒВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от защриховам и от защриховам се; защриховка, щриховане. Чрез защриховането се подчертава, че на това място тялото е само мислено разрязано. Маш. IХ кл, 64.


Източник: Речник на българския език (онлайн)