ЗАЩУ̀ПВАМ1, -аш, несв.; защу̀пам, -аш, св., непрех. Диал. Защапуквам, защрапвам, защрапуквам. От време на време някой шум се чуеше отнякъде, като че човешки стъпки защупваха из двора. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 406. – Де е като е била тука? – викаше високо Петко. И човешки стъпки защупаха към плета. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 390.
ЗАЩУ̀ПВАМ2, -аш, несв.; защу̀пя, -иш, мин. св. -их и защу̀пам, -аш, св., прех. Диал. 1. Замазвам въглищарска жижница с щуп или с кал. Наредят дебляците и ги защупват с щуп. Т. Панчев, РБЯд, 133.
2. Покривам, затрупвам нещо или някого с нещо. Защупали си кръстците .., да ги не кълват кокошките. СбНУ IХ, 230. Тя влязла, но тутакси дюлгерите я „защупват“ с камъни. Тя викала: – Не ме защупвай цяла, че дете в люлка оставих ненахранено. СбНУ ХХХIV, 386. защупвам се, защупя се и защупам се страд.