РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЗАЩУ̀ПВАНЕ¹, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от защупвам¹; защапукване, защрапване, защрапукване.

ЗАЩУ̀ПВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от защупвам² и от защупвам се.

– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Източник: Речник на българския език (онлайн)