ЗАЩУ̀РВАМ, -аш, несв.; защу̀рам, -аш, св. 1. Прех. Започвам да щурам (очи, поглед), обикн. за да видя, потърся нещо. Детето отначало защура очи, видя ме и отново нацупи устни. Л. Александрова, ИЕЩ, 81. Той защура поглед из партизанските купчинки и редици, зърна внучката си и отиде задъхан при нея. Д. Ангелов, ЖС, 688. Старецът мудно закрачи към кладенчето под канарите. Тръгна пак по лъжето. Защура поглед сред хилядите малки тревички, които бликаха от земята. А. Каралийчев, В, 72.
2. Непрех. Диал. Защурвам се; защурям. Тъща му отиде нейде с баба попадия и Станчо застърча пак самин, като стожер, и безсмислено защура с блюдо в ръка. Елин Пелин, Съч. II, 19. Възрадваното семейство се прибра около трапеза в павилиончето на двора до чешмата. Слугиня защура с ястия и плодове. А. Страшимиров, А, 96.
ЗАЩУ̀РВАМ СЕ несв.; защу̀рам се св., непрех. Започвам да се щурам. – Калций имате ли? – Да! – рече жена ми и се защура да търси някъде другаде, а не на масата, където бяха лекарствата. Ст. Даскалов, ЕС, 305. По едно време и поп Никодим взе да търси, защура се насам-нататък с недоумение на лицето. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 151. Едните самодиви се защурват нагоре по хорището и из гората, а други остават да плетат венци. П. Тодоров, Събр. пр II, 141.