РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЗАЩУРЯ̀ВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от защурявам²; пощуряване², полудяване.

ЗАЩУРЯ̀ВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от защурявам³ и от защурявам се; пощуряване³, подлудяване.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗАЩУРЯ̀ВАНЕ³, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от защурявам⁴; запустяване, опустяване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)