ЗАЩУ̀РЯМ, -яш, св. и (рядко) несв.; защу̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Диал. Защурвам. Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската и замаян, защуря поглед по иконите, по троновете, по пода. Елин Пелин, Събр. съч. III, 1977 [еа]. Моми и момци защуриха из салкъмите, гонеха се и кряскаха – все около Божина и Галунка, додето накрай Божин се удари с момците, а момите накуп отведоха Галунка дома ѝ. А. Страшимиров, А, 20.
ЗАЩУ̀РЯМ СЕ св. и (рядко) несв.; защу̀ря се св., непрех. Диал. Защурвам се. Петко прикляква от всички страни, та огледа добре младоките и като подаде на Златана ножчето, мълчаливо и важно отстъпи настрана и се защуря из гората. Злат., 1934, кн. 8, 359. Двамата влязоха в кръчмата. Консула, каквото шило беше, се защуря насам-нататък, тук седне, там седне, едного закачи, на другиго подхвърли дума. Й. Йовков, Събр. съч. III, 1977 [еа].