ЗАЮ̀СВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от заюсвам; заспиване.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗАЮ̀СВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от заюсвам се; засилване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)