ЗАЯЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заячà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Заякчавам. Старите птички завчас хвръкват и наносват къси сламчици от корави треви и плява и ги заячават с глина около отвора на гнездото. Пч, 1871, кн. 3, 37. Този цар с мъдростта си щеше да сполучи да изравни страстите и недоверието за парите .. и щеше да заячи династията си на престола. Лет., 1872, 190. заячавам се, заяча се страд.
ЗАЯЧА̀ВАМ СЕ несв.; заячà се св., непрех. Остар. и диал. Заякчавам се. Аз мисля, че екзархията няма никога да са заячи, за да има какво-годе влияние на съдбата на нашия народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 287-288. След покръстването на Бориса мирът с гърците и блъгарите се заячи по-много. М 1857, 89. Сяка държава са съхранява, заячава и благоденствува, когато сичките са повинуват на съществующите закони. ДЗОИ I (превод), 59.