ЗАЯЧА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заячавам и от заячавам се; заякчаване. Единственото ми попечение и желание е спокойствието и благоденствието на моите поданици, заячаването на приятелските сношения с приятелските и съюзни сили на империята. ДЗОИ I (превод), 61-62.