ЗВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. или с приложение. 1. Наименование, название на професия, длъжност, квалификация, партийна принадлежност и под. (уточнено от опред. или приложението) като символ, представител на тази професия, принадлежност. Това говори, че е съзнателен работник, истински миньор, който държи за честта на миньорското звание и който ще пази чисто, неопетнено това звание. Ив. Мартинов, М, 105. За себе си Друмев съобщава, че бил два пъти канен да стане редактор на сп. „Читалище“, също тъй и да приеме духовно звание. М. Арнаудов, БКД, 141. Учител – това е много почетно, благородно звание. // Същност, положение, което се изразява с някакво название. Жена му, ако е българка, много ще ми бъде чудно, но той е българин. Има си българи роднини. Наистина той не им ходи и те не му ходят, но туй не изменява званието им на негови роднини. Ал. Константинов, Съч., 276.
2. Наименование, название на официално присъдена степен в служебната йерархия (уточнена от приложението); длъжност, чин2. Началникът на заставата беше един опитен старши лейтенант, току-що придобил новото си звание. Б. Несторов, СР, 99. Капитанското си звание Орхидеев бе получил чрез приравнителните изпити. Н. Антонов, ВОМ, 52. На 6 май 1935 г. той [генерал Заимов] е произведен в звание генерал-майор. Е. Каранфилов, Б III, 41. // Наименование, название, показващо съсловна принадлежност, степен на благородство; титла1. – Добра среща, княже – поздрави Стоил. Стоил го назова по звание. М. Смилова, ДСВ, 26-27. Дванадесет добри приятели, рицари, всички с родово звание барони, пиеха и слушаха сегедския музикант с неговата лютня и пресипналия глас. Д. Добревски, БИ, 164. Преди получаването на дворянско звание Нютон малко се интересувал от своите прадеди. Наистина, след като станал сър Исак, Нютон представил в Хералдическата палата официално родословие. Ив. Въжарова, ИН (превод), 10.
3. Название, получено като отличие за постижения, заслуги, идеи и др. (уточнени от приложението). Трябва да се пресече вече лекомисленото раздаване на званието „класик“ на всеки малко от малко значителен писател, който не е между живите. П. Данчев, ЛФ, 1956, бр. 9, 2. В началото англичаните печелят турнирите. Постепенно и други страни се включват в борбата за званието английски първенец [по футбол]. П. Стефанов, Ф, 13. Отприщва се неукротимата и неизчерпаема творческа енергия на фолклориста народовед, на талантливия белетрист, който достойно си извоюва званието баща на българската художествена проза. В. Йосифов, Избр. тв I, 77. // Название на степен за квалификация в науката, изкуството, спорта, труда и др., узаконено с държавна наредба. Иван Лазаров бе удостоен с високото звание „заслужил художник“. ЛФ, 1956, бр. 2, 3. – При една победа в републиканските състезания Антония щеше да получи и званието майстор на спорта. П. Льочев, ПБП, 56. – Аз те поздравявам със званието ударник! М. Марчевски, П, 296. Трудови звания. Докторско звание.
4. Остар. Професия, занимание. Той упражняваше званието на адвокатин в турските кадийници и съдилища. Ив. Вазов, Съч. VI, 152. Той, както знаете, беше учител в София и сега има същето звание в Търново. АНГ I, 124. Ако си занаятчия, не презирай жестокото звание на земледелеца. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 183. Цариградската гръцка община не можела да претърпи тая обида и накарала Саракиоти да са отрече от депутатското си звание. НБ, 1877, бр. 72, 279. Който направи някое оръдие, за да ся отворят ключалки, затваря ся от три месеци до една година. – Ако ли виновний е по звание ключар, туря ся във временни окови. Ф. Перец и др., НЗ, 61. Търговско звание.
5. Остар. Книж. Повикване, възглас, призоваване. „Що е междуметие: частица, която изявлява разни душевни чувствования, напр.: .. Звание: ой! еей! о! хой!“ Т. Хрулев, БГ, 63.
6. Остар. Книж. Благородно задължение, призвание. Цивилизацията, богатството, силата, славата, сичко туй се изменява според народите, но у сичките има души, които се покоряват на голямото звание на човека да люби и да оплакува, да помага. Др. Цанков, ТМ (превод), 232-233. Като добър педагог, Фотинов не можеше да не познава голямата сила на примера; той го цени и употребя на всяка стъпка и в своето по-високо звание на общонароден възпитател. Ив. Шишманов, СбНУ IХ, 661.
◊ Научно звание. Йерархично стъпало в служебното израстване на учен, при което той получава титли доцент, професор въз основа на процедура за оценка и избор от определен съвет или жури от учени. Закон за научните степени и звания. Почетно звание (съкр. звание). Главно в периода до 1990 г. – висока държавна награда, с която удостояват изтъкнати дейци на изкуството, науката, културата, труда или спорта, като заслужил учител, заслужил деятел на науката, народен деятел на културата, герой на социалистическия труд и др. под. – За титли и звания нито съм се борил, нито съм ги чакал. Ив. Сарандев, ЕС, 41.
– Рус. звание. – С. Врачански, Неделник, 1806.