ЗВА̀НКА ж. Остар. и диал. Птица черешарка. Славеите, усойките, канарчетата, званките, пееха тънко .. наедно с овчарките; а овчарите придружаваха пеението с дебел глас. И. Адженов, ВК (превод), 59. Зората пукна златата, / зарумени небето, / и званката крилатата / писнà из вишинето. Ив. Вазов, Съч. III, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)