ЗВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Звателна (падежна) форма. Звателен падеж. Грам. Форма на някои съществителни и прилагателни имена за обръщение или повикване. Единственото изключение от това [имената да имат само една форма] е звателната форма. Такава форма имат само прилагателните имена в мъжки род единствено число. Тя се образува с окончание -и: мили татко, уважаеми господине, драги приятелю, бедни народе. Л. Андрейчин и др., БГ, 99. Звателна дума (реч). Остар. Грам. Дума за обръщение като отделна част на изречението. Освен главните и второстепенни части в някои предложения ся срещат още и звателни думи, или обращение, които не ся относят на никоя дума в предложението. С. Радулов, НГ, 11. „Чакай ти, дядо.“ Тука сказуемото е чакай; а думата дядо е звателна реч. Д. Манчев, БЕ I, 35.
– От рус. звательный.