ЗВЕДОГАДА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Астролог; звездотълкувател, звездочетец, звездоброец1. Църквата се е отнасяла винаги негативно към астрологията; а едно от най-ранните наставления във вярата, „Учението на Дванадесетте апостоли“, казва: „не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, и не искай да гледаш такива, защото от всичко това се поражда идолопоклонство“. Амв. 2013, бр. 3, 66.