ЗВЕЗДА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Индив. Звездоброец1. – Не бой ся, бате, аз знам, че дъжд не ще вали. – Знаеш! От какво? Да не си звездар? В. Друмев, НФ, 86.
2. Диал. Човек, който много лъже, който сваля звезди от небето (Вл. Георгиев и др., БЕР).
