ЗВЕЗДА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Звездообразен, звездовиден; звездовит, звездест. На деветия ден избият пришчици, които после гноясат, пукнат ся и засъхнат, та ся покрият с чешулки, които между петнайсетия и двайстия ден опадат, та оставят по три звездати грапи. Лет., 1874, 86.


Източник: Речник на българския език (онлайн)