ЗДРА̀ЧНО. Нареч. от здрàчен. Само с гл. съм, ставам в 3 л. ед. Означава, че някъде има здрач; здрачено. Една сутрин Костадин излезе през портата. Беше още здрачно, ала по бледнеещото небе се долавяше нахлуващата светлина на утрото. Ем. Станев, ИК I и II, 156. В стаята, дето го въведе, беше хладно и здрачно. А. Наковски, БС, 31. Вътре бе топло, здрачно и чисто. П. Вежинов, ВР, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)