ЗЕБÈШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до зебек. В цялата му снага е изписано зебешкото му потекло – неговите чутовни прадеди са се преселили от памтивека тука. П. Тодоров, И II, 26.
– Друга форма: зейбèшки.
