ЗÈБЛÒВ, -а, -о, мн. -и, прил. Зеблен. Той пишеше под зебловия ковьор, окачен над миндера, дето спеше: „Човек е непрекъснато самосъзнаващо се битие“, уверен и горд, че е казал истината за човека. Ем. Станев, ИК I и II, 100. Зеблови чували.
