ЗЕБУ̀ ед. и мн. и (разг.) мн. -та, ср. Едро рогато впрегатно животно с малка гърбица, развъждано главно в Южна Азия и Източна Африка. Bos indicus. Нивите [в Йемен] се обработват ръчно, с мотика или рало, в което са запрегнати зебу, камила или чифт магарета. П. Цолов, Й, 10. Рано сутрин групата индийци, качени на зебу, се отправят към някоя от лагуните. Използуват се зебу, защото те са особено подходящи за яздене в блатиста местност. ВН, 1960, бр. 2865, 4. Икуту събра най-многочисленото стадо от зебута. А зебутата на село заместват банките в града – когато ти потрябват пари, продаваш някое животно. П. Бобев, ЗВ [еа].
– От тибет. през фр. zebu.