ЗЕВ, зèвът, зèва, мн. зèвове, след числ. зèва, м. и (по-рядко) зев, зевтà ж. 1. Отвор, дупка в нещо; отверстие, цепнатина. Тачката провря лост в тъмния зев на прозореца и се помъчи да изкриви железните пръчки. Й. Йовков, Ж 1945, 177. Една грамадна бъчва отсреща е насочена към улицата с огромния си зев като оръдие. З. Сребров, Избр. разк., 248. Пръстенът зловещо се стеснява. / Бълва огън всеки зев в зида. / Сам-сама Лиляна се сражава / в светлата прожекторна бразда. Бл. Димитрова, Л, 294-295. От двете ѝ страни широк навеждат зев / два чакмаклиеви напълнени пищови. П. П. Славейков, БСб, 1897, кн. 2, 122.
2. Страничен отвор между нишките на основата, през който минава совалката при тъкане. В ръцете си Ана държеше совалка, / която чевръсто провираше в зева / на жиците здрави; и с мъничко ножче / прерязваше бързо конците, когато / завършваше цветния образ в килима. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 173. Вече трети ден мама тъче шарена черга. Настъпя подножките, нищелките се местят нагоре-надолу, та отварят зев. Г. Марковски, СК, 37.
3. Езикозн. Свободен проход на въздуха при последователно артикулиране на два гласни звука вътре в думата или между две думи, при които устата остава отворена; хиатус.
4. Анат. Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача; устен провлак, устно стеснение. Назад кухината [устната] се съобщава директно с гълтача посредством така наречения устен провлак или зев. Ал. Гюровски, АЧ, 200.