ЗЕВГА̀Р м. Диал. Дживгар2. – Лудо ле, море, младо ле, / излезни в Стамбол чаршия, / купи си зевгар волои, / изорай рамни дворои. Нар. пес., СбНУ XV, 53.

– От гр. ζευγάρɩ. – Други форми: дзвегя̀р, дзвигàр, зегвàр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)