ЗЕВЗÈК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който обича да се шегува, да прави шеги, да разсмива; шегобиец, шегаджия. Някакъв зевзек разправяше в трамвая, че веднъж по радиочеститките поздравили куче Балкан с песента „Ти идваш, любов“. Й. Попов, ТС, 19. Няколко зевзеци съединили електрическия ток с дръжката на вратата за помещението. Без да знае, Генчо я хвана и целият подскочи, като че смок се изправи пред него. Г. Караславов, Избр. съч. II, 225. – Събрали сте се двама зевзеци и сте дошли да се майтапосвате с мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 93. Бог да убие мама ми, / толкоз ергени зевзеци, / нема ли ерген зарад мен, / ма даде мама на довец, / на довец, на хаджи Минча. Нар. пес., СбВСт, 86.
– Тур. zevzek.