ЗЕВЗЕКЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Шега, майтап, смехория; зевзеклик. – Казвах ти, бай Пени, да не се закачаш, ама ти от човешка дума не разбираш. А сега с твоите зевзеклъци и моята глава ще затриеш. В. Нешков, Н, 171.
