ЗЕВЗÈЧКА ж. Диал. Жена, която обича да прави шеги, да разсмива; шегобийка, шегаджийка. – Ей тъй да те сграбчи [арапинът], рече зевзечката Азисе и я сграбчи изведнъж през кръста. – Вай! – извика младата ханъмка и гласът ѝ се разнесе чак къде градината. Ц. Гинчев, ГК, 201.


Източник: Речник на българския език (онлайн)