ЗÈЙНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от зейна като прил. Неодобр. За дупка, отвор, врата, уста и под. – който е широко отворен и прави неприятно впечатление. Тя алармира и за зейналите дупки и пропадания по пътната отсечка в селото. Утро, 2016, бр. 7805, 2. Нито „не“, и нито „да“, и нито дума даже в отговор, ни звук членоразделен даже не би могъл човек да каже с широко зейнали уста. ЛВ, 2012, бр. 32 [еа]. Черната му зейнала уста започна да бълва кресливи груби думи. Пл, 2001, бр. 5-6 [еа]. // За сграда, помещение и под. – по който има дупки, разбити врати, прозорци и под. И по време на такова „откриване“ неизменно правят зловещо впечатление зейналите помещения в сградата, строена някога за дом на Първото застрахователно дружество у нас. Утро, 2017, бр. 7911, 5.