ЗЕМЛЍЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от земля; земица, земичка, землица. Местата за обработвание не са обширни, дето се е видела малко земличка, тя е обърната повече в нива, а край градищата – в лозе. Е. Каранов, РБ, 198.


Източник: Речник на българския език (онлайн)