ЗЕМЛЯ̀НКА ж. Примитивно жилище, изкопано в земята и покрито с пръст, клони и др., в което живеят обикн. войници по време на война, партизани или хора, останали без подслон по време на бедствия, поради липса на средства и др. С развитието на земеделието и скотовъдството животът на първобитните хора много се подобрил. По това време те напуснали пещерните си жилища и се заселили в равнините край реки и езера. Тук те почнали да си правят землянки и дървени колиби. Ист. V кл, 15. Най-страшни бяха стихиите за войската, и най-вече за тия войници, които живееха по шатри и землянки. Д. Талев, С II, 281. От няколко дена полкът бе заел позиция по левия бряг на реката. До самата дига войниците изкопаха землянки, подредиха ги, сякаш щяха да живеят тук с години. В. Нешков, Н, 129. Партизаните от града и околните села си бяха построили така землянката в склона, че отдалече мъчно можеше да се види и разпознае. Ем. Коралов, ДП, 112. По външен вид къщите са също тъй разнообразни, съобразно с областта, от която изхождат, и времето, когато са строени, като се започне от сиромашка землянка и се стигне до къща с покрив. Г. Белев, КР, 109. // Специално изкопана в земята дупка, помещение, което се използва за различни цели – укриване, обезопасяване и др. Построена бе в голямата Усойна над с. Розовец и първата землянка за укриване на оръжие. К. Ламбрев, СП, 29. Той реши да отиде в стопанския двор, където беше землянката за гориво. Б. Обретенов, С, 159.
– Рус. землянка. – Друга (диал.) форма: земя̀нка.