ЗЕМЛЯ̀ЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Всички земляци, които живеят в определено селище, район, страна извън родното място, обикн. имащи връзки помежду си или свързани, обединени в сдружение. След като се появяват по-големи колонии от български градинари около Будапеща, Пейч, Мишколц, Сегед, Дебрецен, те решават да се организират, за да се опознаят по-добре и да си помагат. На 2 август 1912 г. създават българското землячество. Бълг., 2008, кн. 2, 50. Хасковското землячество в София всяка година се събира на празнично тържество.
2. Само ед. Остар. Безпринципно покровителство, основано на землячески връзки. Като отпечатваше писма на свои читатели, редакцията посочваше прояви на корумпирани служители, бичуваше роднинството, землячеството и безпринципността в работата. ВН, 1958, бр. 1998, 2.
– Рус. землячество.