ЗÈМНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Землен (във 2 знач.); земен. Заран дойде Димитрова макя / и му реди тия жални реди: / – Лека ле е, сино, земнена постеля, / лека ле е, сино, каменна зглавница, / жежка ле е, сино, щицена завивка? Нар. пес., СбНУ ХLV, 368.