ЗЕМНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Зимник, изба; земница. Какината Донина къща е наистина много тесничка. То е било някога само една одайка отгоре над пътя и отдолу земник. Т. Влайков, БСК I, 507. От радост [дядо Либен] търка длановете си и отива сам в земника да наточи от старото винце. Л. Каравелов, Съч. II, 34.
– Друга форма: зèвник.