ЗЕМНЍЦА ж. Диал. Зимник, изба; земник. Най-сетне оставят тестото за няколко време да престои у влажни земници (изба), докато са разплуе. У, 1871, бр. 23, 363. Снощи е Янка от балкан слела, / байрак побила, турчин юбила, / па го е скрила в тъмни земници. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 42.


Източник: Речник на българския език (онлайн)