ЗЕМПАРÈ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Грубо. Женкар, развратник, коцкар, курвар. Смята, че я залисвам. Мръсник съм бил, по очите ме усетила, защото мазно съм гледал като земпаре. Д. Кирков, БГ [еа]. Похвалил я [момата] Владко, / Владко гевезето, / Владко земпарето, / похвалил я Владко / за крина орехи. Нар. пес., СбВСт, 859.
– От перс. през тур. zampara. – Други форми: зампалà, зумпарà.