ЗÈМСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до земство. Беше неделен ден, когато пристигна в родното село. Същата вечер помешчиците от околията го поканиха на бал в дома на земския началник. М. Марчевски, П, 107. Избрани представители [в царска Русия] се събирали всяка година на губернско земско събрание под председателството на дворянския предводител в губернията. Ист. Х кл, 106.
ЗÈМСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Книж. Земен; земнян. Тая наша вътрешна топлина си остава всякогаш и всякъде еднаква: и лете и зиме, и под горещите прави зари на слънцето в горещия земски пояс. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 312. Жълтият кехлибар се намира наспоред земските въглища в млого места; има го доста и в песъчливите преспи край Балтийско море. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17. Земски животни.
2. Диал. Местен, тукашен. Дека те еднож целиваф, / Ян, Яно .. мори! / Яз не те тебе изедоф, / та крена тежка давиа / на тие земски сеймени? Нар. пес., СбБрМ, 443. Се собрале, се набрале / сите земски арамии / тамо долу во Ладово. Нар. пес., СбБрМ, 327.