ЗИД, зидъ̀т, зидà, мн. зѝдове, след числ. зѝда, м. 1. Каменна или тухлена стена, обикн. на сграда. Основите, зидовете – той искаше да бъдат здрави, от камък и цимент. Две стаи и коридор от едната страна – за живеене, две стаи от другата – за склад и канцелария. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 451. Скрит до зида на една отсрещна къща, той със затаено дихане, с разтупано сърце, гледаше в прозореца. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 84. Сетне бързешката прекоси линията и тръгна под стрехите на селските къщурки, като се опираше на зидовете. Ив. Хаджимарчев, ОК, 95. Всъщност още нямаше никакъв завод, но там, където реката правеше завой, вече се издигаха и от ден на ден растяха червените тухлени зидове. М. Марчевски, П, 198. От вар и песечива пръст правят хоросан, от хоросан и камъне правят зидове, стени и цели здания. П. Р. Славейков, ПЧ, 22. Каменен зид. Тухлен зид.
2. Каменна или тухлена ограда. Тая градина, широка и обиколена със здрави зидове и насадена с хубави овошки и цветя, подействува добре на болния старец. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 16. Това беше хубава и висока къща, обградена с висок каменен зид. Й. Йовков, Разк. I, 167. Един куршум изчатка по каменната ограда, зад която стоеше Казански, и той скри глава зад зида. Д. Ангелов, ЖС, 639. Градът беше обграден с един голям зид (дувар), подобен на твърда крепост, който го опасваше навсякъде. В. Друмев, НФ, 76. С глава зид се не пробива. Погов.
◊ И зидът уши има. Разг.; Зид уши има, <а плет очи има>. Диал. Употребява се, когато се говори нещо тайно, като предупреждение към събеседника да внимава и се пази, защото може да го чуят и видят. Подпирам зида (зидовете). Разг. Ирон. 1. Стоя без работа, бездействам, лентяйствам. Тъй отмина и този ден. Пришелците все подпираха зидовете на къщята, през улиците прибягваха разплакани от глад бежански дечица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 555. 2. Правя си любовна среща. Всяка вечер виждам дъщеря ти с един младеж да подпира зида.