ЗИДА̀Р м. 1. Строителен работник, който зида, гради зидове, сгради. Зидарите нареждаха тухла след тухла на неравната стена, отдолу бръмчаха бетонобъркачките, дрънчаха кофите на хаспелите. Ив. Венков, ХКН, 103. Неговият баща беше зидар. Ходеше по градовете да прави къщи на хората. А. Каралийчев, СР, 45. А пък зид да ти иззида – по-добър зидар не се срещаше не само в селото ни, но и в околността. Кр. Григоров, Н, 209. В планините яки каменари / отломиха тежкия гранит, / над реката опитни зидари / изградиха мост – висок, извит. Ив. Бурин, ПТ, 126.
2. Прен. Създател, творец. Днес се гради нашият поетичен език. Трябва само зидарите да обладават верен вкус и тънък филологичен усет при избора на материала за градивото. Ив. Вазов, БП, 27. Загинал и популярният и познат в целия край със своята доброта Борис Хаджисотиров, адвокат, дългогодишен народен представител и зидар на първата българска комуна в Самоков. Д. Казасов, ВП, 316.
◊ Свободен зидар. Масон. Проф. Райнов направи исторически преглед на масонството и антимасонството с цел да опровергае антимасонските нападки в България. Девизът на организацията на свободните зидари е „любов, истина, труд“. Нейната цел е, изтъкна той, да се бори против невежеството, тиранията, користолюбието, неправдата и пр. ВЗ, 1934, бр. 19, 8. Веднъж дохожда лекар в час потаен / и казва: „Ний отдавна вече знаем / за вашия живот на обновител – / на родната култура млад строител... / И тъй предлагаме ви ний: зидар / да станете свободен – наш другар“. Ем. Попдимитров, СР, 75.