ЗИДА̀РИН, мн. зидàри, м. Остар., сега простонар. Зидар. Секи здравомислещ човек може да разбере, че обязаността на критиците е не да разпитваме зидарина защо е употребил за своето здание повече камъне, а да решиме здраво ли е и топло ли е направеното от него здание. Знан., 1875, бр. 14, 223. Бърза той, момче юнашко, / да пристигне пусто Влашко, / там да стане градинарин, / градинарин ил зидарин. Ив. Вазов, В, 3.