ЗИДАРЍЯ, мн. -ѝи, ж. 1. Работа, свързана с изграждането на зид, стена, сграда; зидане. – Бай Милане, сега най-важната работа е жътвата. Ти си зидар, но живееш в нашите къщи, към нашето звено. Помогни да приберем хляба, зидарията ще почака ден-два. Н. Каралиева, Н, 183. Останаха да работят като майстори само трима души, между които бе Тодор Атанасов, който разбираше от зидария, и други, които знаеха да зидат. К. Митев, ПБ, 130. Ходеха тромаво, говореха малко, но бяха изкусни майстори в зидарията на дялан камък. П. Константинов, ПИГ, 58.
2. Събир. Нещо иззидано, изградено, обикн. зидана стена. Зидариите имат различна здравина в зависимост от здравината на вложените в тях камъни и разтвори. В. Брънеков и др., СД, 147. Скоро зад ниската ограда притичаха непознати човешки фигури и над полусрутената зидария се показаха дулата на няколко пушки. Х. Русев, ПС, 185. До западната страна на джамията пък се издигаше грамада от камъни. Те бяха остатъци от вътрешната зидария на минарето. Ст. Чилингиров, ПЖ, 106. Тук къщичките са малки и ниски. Но край тях вече се червенеят с неизмазаната си зидария три-четири нови. Н. Тихолов, ДКД, 178. Каменна зидария. Тухлена зидария.
◊ Суха зидария. Зидария от камъни или тухли без спояващ материал. Това бе една стара сграда, чиито дувари бяха направени от суха зидария и от време на време се откъртваше по някой камък. Кр. Григоров, Н, 7.