ЗИДА̀РКА1 ж. Жена зидар. – Боже – рекла Мързеланка, – / станала съм като сянка! / Делник-празник, сряда-петък / шетай пусти женски шетък! / Вместо мъж си Мързелана / и зидарка ли да стана? А. Разцветников, ММ, 6. Тя беше най-опитната зидарка сред жените на строежа.
ЗИДА̀РКА2 ж. Обикн. в съчет.: Горска зидарка. Вид дребна колкото врабче птица със синкавосиви крила и опашка и жълтеникавобели пера на гърдите, която обитава гористи местности и гнезди в хралупи, чиито отвори зазижда с кал; лепач2. Sitta europаea. Разбудена горска зидарка изпълни усоите с бързия си, припрян, чуруликащ писък. Ем. Станев, ЯГ, 104. Почти толкова голяма, колкото дърволазката, но с друг цвят на перушината е горската зидарка. Ив. Димитров, ОП, 35. Скална зидарка. Вид дребна колкото врабче птица с пепелявосиви крила и опашка и ръждивобели пера на гърдите, която обитава скалисти местности и гнезди в скални цепнатини, чиито отвори зазижда с кал. Sitta neumayer. Скална зидарка .. Установена в някои карстови терени на Южна България. А. Жалов и др., ЮНК, 63.