ЗЍДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от зид. В един ъгъл стои четвероъгълно зидче като седалище; то стои над мястото, дето е бил гробът на светеца. Ив. Вазов, Съч. ХV, 35. – Сигур е седнала, викам си, на зидчето, чака и тя като мене, ама рейса го нямааа. Д. Цончев, ЧС, 71.