ЗИЛ1, зѝлът, зѝла, мн. зѝлове, след числ. зѝла, м. 1. Обикн. мн. Простонар. Всеки един от двата метални диска, съставящи у̀дарен музикален инструмент със звънлив звук; чинел. Щом наближеше избор, бейовете наръчкваха десетина каруци с цигани и турци – и цялото това шествие от пияни хора с викове, зурни, тъпани, зилове юрваше се по селата, където агитаторите държаха речи по селските мегдани. Хр. Миндов, СбАСЕП, 101. Тъпанарят удря зиловете с ожесточение и от време на време автоматично гърми по тъпана с бухалката. Л. Стоянов, Х, 129-130.
2. Обикн. мн. Всяко от металните кръгчета, окачени обикн. на дайре, за да звънтят. Кларнетите, тънките кеманета и зиловете на двете дайрета ту се втурваха всички наедно, ту почваха да се гонят едно след друго. Д. Калфов, Избр. разк., 86. Звънът на зиловете, окачени на гердан на конските шии, се топеше в дълбоката потайна тишина на безкрая. В. Ченков, ЗХ, 129. // Метални кастанети. Обула червени шалвари, на гърдите ѝ само лъскаво мънистено елече, а тя се върти, кълчи се, пее някакво маане и зилове в ръцете ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 118. Тучените им зилове на пръстите с шеметното си дрънчене, сляно с гърма на музиката, произвеждаха една бясна шумотевица. Ив. Вазов, Съч. IХ, 80.
3. Диал. Метален диск, поставен от вътрешната страна на оста на каруца, за да издава особен звън. По осите откъм вътрешната страна на главините добруджанци поставяха кръгли железни капачки – зилове. П. Славински, ПЗ, 145.
– От перс. през тур. zil. – Други (диал.) форми: дзил и зюл.
ЗИЛ2, зѝлът, зѝла, мн. зѝлове, след числ. зѝла, м. Разг. Автомобил, произведен в Московския автомобилен завод „И. А. Лихачов“ (ЗИЛ). След десет минути ние седяхме в този Опел Рекорд и аз си го карах така, както бих си го карал, ако беше мой собствен. Всъщност карал съм и трактори, и зилове, и не знам още какво. Д. Цончев, ЧС, 23.
– Рус. зил.