ЗИЛЬÒСВАМ, -аш, несв.; зильòсам, -аш, св., непрех. Диал. Завиждам; зилясвам. Де гиди, Гидо, гиди убаа! / Твоето лице е църков написано. / Бог ми го убил силнион ветар, / що ти зильоса на твое лице, / та те отвеа стред Бяло море. Ал. Дювернуа, СБЯ, 774.
– От Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка, 1889.